Вулкани във сърцето ми изригват.
Разкъсват го, но то пулсира пак.
И само зарад теб съм още жива
и дишам, дишам – сякаш на инат.

Но ти не виждаш. Ти си сляп за мене.
От цвят на цвят като пчела летиш.
А уж ти бях мечта и вдъхновение,
безсмъртният ти ненаписан стих.

Навярно бях... Но времето променя
и образи, и чувства, и души.
На пластове натрупано съмнение
като река подземна ме руши.

"Вулкани във сърцето ми изригват.
Разкъсват го, но то пулсира пак.
И само зарад теб съм още жива
и дишам, дишам – сякаш на инат."

Феноменален куплет! За пръв път срещам този образ. Той е откритие в интимната лирика. Откритие! Чест ти прави, Елица, че си се домогнала до него и си изваяла завършена творба, която ще се помни.

Сърцето бие бързо, кръвта завира,
отекват думите като камбанен звън.
Без теб живота няма смисъл и замира.
И търся твоите ръце, очи, които ме зоват.
***
Хубав, докосващ и силно въздействащ стих!
Поздрави, Ели!:)))))))))

ей го и хиеновидния плъх
завист Полигорова..

https://www.youtube/watch?v=ZhleuY0eh30&index=26&list=PL1EC913D5BF223D39

...които спряха под стиха ми с добра дума.
Поздрави!

Стиховете ти въздействат, съпреживяват се...
Поздравления сърдечни!
Криси

Колкото и да сте вие, които харесвате стиховете ми, ще ги публикувам – заради вас.
Аз също се отбивам при теб. :)
Приятни почивни дни!

Силно!