Постинг
26.07.2017 22:25 -
Нецъфналото в мен-
Автор: stih
Категория: Поезия
Прочетен: 1070 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 20.04.2018 21:12
Прочетен: 1070 Коментари: 2 Гласове:
11
Последна промяна: 20.04.2018 21:12
Минават ден след ден,
а в моя свят студен
единственото лято не узрява.
През засуха и дъжд
се случва неведнъж
нецъфналото в мен да остарява.
И само твоят глас –
в необичаен час,
поражда в мене пориви неясни.
С най-дръзката мечта
политам над света,
за да усетя колко е прекрасен.
а в моя свят студен
единственото лято не узрява.
През засуха и дъжд
се случва неведнъж
нецъфналото в мен да остарява.
И само твоят глас –
в необичаен час,
поражда в мене пориви неясни.
С най-дръзката мечта
политам над света,
за да усетя колко е прекрасен.
В твоите стихотворения, Елица, той е често срещан, дори когато те са предизвикани от тъга.
Минават ден след ден
и в моя свят студен
единственото лято не узрява. /теза/...
С най-дръзката мечта
политам над света,
за да усетя колко е прекрасен. /антитеза/
Очаквам синтезата в следващия ти стих!
цитирайМинават ден след ден
и в моя свят студен
единственото лято не узрява. /теза/...
С най-дръзката мечта
политам над света,
за да усетя колко е прекрасен. /антитеза/
Очаквам синтезата в следващия ти стих!
Антитезата идва след Неговия глас, Мисана – началото на втория куплет...
Благодаря!
цитирайБлагодаря!