"Да те целуна ли мълком –
като пред пропаст, момиче?"
      Ивайло Терзийски


Сега е късно да ме питаш –
сега си пропаст. И небе.
Брегът се рони. И политам –
не може нищо да ме спре.

Мигът е сляп и омагьосан, 
и сякаш – зареден с барут.
Ако сега не ме докоснеш,
до утре ти ще бъдеш друг;

и аз ще бъда по-различна –
ще видя с ужас пропастта...
Затуй не питай. А обичай.
В Мига живее любовта.