Постинг
01.10.2017 17:24 -
Вечност
Автор: zemja
Категория: Поезия
Прочетен: 2547 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 01.10.2017 17:26
Прочетен: 2547 Коментари: 5 Гласове:
11
Последна промяна: 01.10.2017 17:26
Загледан в залеза, се връщаш
към всички минали неща.
С невидими ръце прегръщаш
и детството, и младостта.
И вчерашният ден избяга,
не можеш да го стигнеш ти.
В душата ти мъгла поляга
и тъжна мисъл те гнети,
че всичко е неповторимо
и няма връщане назад...
Но виж, децата ти любими
след теб, по твоя път вървят.
към всички минали неща.
С невидими ръце прегръщаш
и детството, и младостта.
И вчерашният ден избяга,
не можеш да го стигнеш ти.
В душата ти мъгла поляга
и тъжна мисъл те гнети,
че всичко е неповторимо
и няма връщане назад...
Но виж, децата ти любими
след теб, по твоя път вървят.
Вярно е и хубаво изразено в стихове!
цитирайБлагодаря за прочита и за подкрепата, Роси!
Спокойна вечер!
цитирайСпокойна вечер!
Чудесен е оптимистичния мотив,който си вложила накрая за да разсее тъгата,с която е белязано началото.
цитирайа ми се иска да сложа поне още 20 за това стихотворение! Поздрав, Ели!
цитирайВашите думи ме окриляват...
Признателна съм ви.
Бъдете здсрави!
цитирайПризнателна съм ви.
Бъдете здсрави!