Коси, брада и поглед тъмен, властен...
Смалявам се, в очите ти притихвам,
за да изгрея по-добра, по-млада,
а може би, и малко по- красива.

Пусни ме във съня си тази нощ.
Ще дойда като хубава измислица.
Когато стигна твоето легло,
от миналото му ще го пречистя.

И ще остана. Ще се претворя –
в мечта , във сбъдване или в химера.
Ако е обич, нека изгоря –
най-точното си място да намеря.

да променим другия! И как искрено вярваме, че го правим единствено за негово добро. Колко усилия биват хвърляни в услуга на тази цел, колко загубени, понякога, години, докато в даден момент видим, че не сме сторили нищо повече от това да се проектираме, клонирайки човека до себе си, доверил ни се и споделил живота си с нашия. И сетне, неизменно, откриваме, че сякаш сме изгубили интерес и част от уважението си към същия този човек. А всъщност е било нужно просто да съхраним обичта му, с която е пристъпил някога. Еволюцията на неговата личност може да бъде само следствие, но и, безусловно, право на личен избор.

Мъдри размисли споделяш, Платан.
Но мисля, че желанието да променим другия не е планувано – то идва като реакция срещу поведение, което не можем да приемем.
При несъвместимост любов не вирее – компромисите няма да ощастливят никого от двамата.

Но всичко това е извън моя стих...
Благодаря за вниманието!