Животът ми- енигма побеляла,
 все търси несъществуващи предмети, 
 а гравитацията, чрез рими оцеляла,
 глава не скланя пред чуждите  куплети!

Наивността придържаме, за да не падна,
пред собственото си " величие и слава"...
Тя и същността ми " непорочна",
побърза с други да избяга.

 Пред тази цинична одисея,
 се чувствам все по- избледняла.
 Дано в края на уличната олелия,
 да се събуди жаждата... заспала...

 Да се извиси, като дъга небесна,
 да пришпори мъжки суети,
 а после кротко да пренебрегне,
 останалите след пороя мръсоти!