От гордост ли, или от глупост
тогава чувствата си скрих,
а ти в тълпата се изгуби
и само с поглед ме дари.

Сега – със упрек във душата,
вървя бездомна по света
и нося кръста на вината
за тъжната си самота.

Тая повлекана изтървала влака.

Много е трогателно.
Обикновено ми предизвикваш философски размисли.
Тази сутрин си мислех за сродните души, за това намират ли се, въпреки препятствията,,,Бог среща ли ги рано или късно...дори за момент да се разминат, когато дойде време да се срещнат отново...нищо не е изгубено...въпреки времето на самота и лутане...поне така ми се иска да бъде. Дота разхвърляно написах мислите си ))
Изпращам ти прегръдка и благопожелания, Еличка!

твоята лирическа героиня, мила.

О, Ели! Прегръдка!

Прекрасно е,чудесно и затрогващо дори!