Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.08 06:29 - Обрати- *
Автор: stih Категория: Поезия   
Прочетен: 77 Коментари: 3 Гласове:
8

Последна промяна: 09.08 20:27


 И замълчах...
Сърцето ми безмълвно
потрепна като гълъб наранен.
И тъмна болка моя свят изпълни.
Усетих,
че умирам този ден.

Но не умрях.
Поех на дълъг път –
(навярно той все някъде извежда).
Край мен дървета пролетно цъфтят
и ситничко вали.
Вали надежда...



Гласувай:
8
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. rosiela - Колко хубаво, Ели.
09.08 07:42
Каква метафорична красота струи, надмогваща душевната рана. Жива и здрава да си, все така да ни радваш, мила.
цитирай
2. vesever - Еха, колко е силно. . . а най-много ми ...
09.08 21:24
Еха, колко е силно... а най-много ми харесва, че въпреки тъгата, остава отворена врата за надеждата...
Поздрави, Ели!
цитирай
3. stih - Две големи поетеси!
10.08 00:17
Благодаря ви за красивия прочит и за проявения усет!
Добри и щедри дни!
цитирай
4. hel - Прекрасно! Падаме, но се изправяме ...
12.08 12:26
Прекрасно! Падаме, но се изправяме и отново сме на път! Вали надежда... -Това е истински живот, Ели!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: stih
Категория: Поезия
Прочетен: 668908
Постинги: 537
Коментари: 1365
Гласове: 2373
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031