Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.08 06:29 - Обрати- *
Автор: stih Категория: Поезия   
Прочетен: 183 Коментари: 4 Гласове:
9

Последна промяна: 09.08 20:27


 И замълчах...
Сърцето ми безмълвно
потрепна като гълъб наранен.
И тъмна болка моя свят изпълни.
Усетих,
че умирам този ден.

Но не умрях.
Поех на дълъг път –
(навярно той все някъде извежда).
Край мен дървета пролетно цъфтят
и ситничко вали.
Вали надежда...



Гласувай:
9
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. rosiela - Колко хубаво, Ели.
09.08 07:42
Каква метафорична красота струи, надмогваща душевната рана. Жива и здрава да си, все така да ни радваш, мила.
цитирай
2. vesever - Еха, колко е силно. . . а най-много ми ...
09.08 21:24
Еха, колко е силно... а най-много ми харесва, че въпреки тъгата, остава отворена врата за надеждата...
Поздрави, Ели!
цитирай
3. stih - Две големи поетеси!
10.08 00:17
Благодаря ви за красивия прочит и за проявения усет!
Добри и щедри дни!
цитирай
4. hel - Прекрасно! Падаме, но се изправяме ...
12.08 12:26
Прекрасно! Падаме, но се изправяме и отново сме на път! Вали надежда... -Това е истински живот, Ели!
цитирай
5. shtaparov - Надеждата е важна- тя ни крепи, чрез ...
18.08 17:19
Надеждата е важна- тя ни крепи,
чрез нея преосмисляме света!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: stih
Категория: Поезия
Прочетен: 734072
Постинги: 598
Коментари: 1548
Гласове: 2589
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031