Говорим, говорим... Но все на различни езици.
Ни аз те разбирам, ни ти.
Кошмарни са моите нощи и с будни зеници
сънувам незрели мечти.

Два влака ни чакат – да тръгнем  в различни посоки.
Ни аз заминавам, ни ти.
И бездната става от ден на ден все по-дълбока.
Към дъното ще полетим.

Логично е. Нека се случи най-после, защото
под маска враждебност сме скрили.
Мечтаем за вечност, мечтаем за полет високо,
обречени да сме безкрили.