Постинг
06.09.2018 06:31 -
Епилог
Потънахме в нелепа тишина.
Отидоха си думите смутени.
Защо да търсим нечия вина? –
Изрониха се чувствата ранени.
Една въздишка долових в нощта.
Дали е твоя, няма да попитам.
Навярно капчица от любовта
неволно ме докосна. И отлитна.
Отидоха си думите смутени.
Защо да търсим нечия вина? –
Изрониха се чувствата ранени.
Една въздишка долових в нощта.
Дали е твоя, няма да попитам.
Навярно капчица от любовта
неволно ме докосна. И отлитна.
И поетично изразено.
Sic transit amor.
цитирайSic transit amor.
Еха, толкова е истинско.
Това е ...животът ни може би се състои от мигновени докосвания на Любовта...
Наскоро прочетох една мисъл, че няма щастлив живот, има щастливи мигове...
Да, редуват се и с болка и тъга и въздишки...но...явно на Земята е така...
Поздрави, Ели!
цитирайТова е ...животът ни може би се състои от мигновени докосвания на Любовта...
Наскоро прочетох една мисъл, че няма щастлив живот, има щастливи мигове...
Да, редуват се и с болка и тъга и въздишки...но...явно на Земята е така...
Поздрави, Ели!
Имаш усет към поетичното слово, Праволавие!
Ще запомня тази мъдра мисъл, Веси.
Много щастливи мигове пожелавам на двама ви!
Честит Шести септември!
цитирайЩе запомня тази мъдра мисъл, Веси.
Много щастливи мигове пожелавам на двама ви!
Честит Шести септември!
Естествена като усмивката на младенец!
цитирай