Не умирай във мене, Мечта!
Даже аз да си тръгна оттука,
остани като моя следа
и във мрака бъди ми светулка.

Много бури над тебе вилняха,
чак до корен гори те пожар.
Ти напук оцеля. И видяха
враговете ти как издържа.

Не умирай. Просторът е вечен.
Ти загребвай добра синева.
Полетѝ и ме виж отдалече
как след тебе вървя. 

Прекрасно!

Възхитително стихотворение. Мисля, обаче, че поантата можеше да се усили така:

Полети и ме виж отдалече
как след тебе превита вървя.

Благодаря, Стих!
Защо "превита", Мисана?
Допустимо е последният ред да се скъси.

Нямах предвид скъсяването на последния ред, а просто самият образ на летящата над синевата мечта и прегърбващата се /с годините/ човешка фигура, която пъпли и я следва по земята. Казах го в чисто идеен план, като повод за размисъл, а не, за да търся кусури на чудесното ти стихотворение, Елица. То няма такива.

Напълни ми душата, Ели!

4. missana - Имах предвид - прегърбена /превита е синоним/.
00:06

Радвам се, че стихът ми е докоснал твоята чувствителна душа.
Благодатни дни! :)

Хубаво е, че се замисляш над стиховете ми. Така трябва, защото винаги може и по-добре...
Да ти е спорна новата седмица!

С много лека и откровена изразност пишеш.
Комплименти!