Препускат ветровете из гората,
загребват алчно паднали листа.
Разлива се мелодия позната
под стъпките добри на есента.

Дърветата  огъват голи клони,
неволно се люлеят в странен танц.
В сърцата им въздишка се отрони –
за лудия цъфтеж през пролетта.

Така се срещат краят и началото –
затваря се един пореден кръг.
А после пак под пелената бяла
ще бликне нова, възродена кръв.