Моят блог в Blog.bg
Постинги в блога
25.05.2018 00:03 -
Аз вярвам...*'
(с Поощрение от националния конкурс "Вяра" – 2018)
От най-далечни мрачни небеса
ще слезе слънчев лъч, ще ме погали.
От най-далечни мрачни небеса
ще слезе слънчев лъч, ще ме погали.
24.05.2018 06:04 -
Доброта ли е?'-*
Той има свое интересно хоби –
лови си рибки, но не ги яде,
а пуща ги "със здраве" да си ходят,
лови си рибки, но не ги яде,
а пуща ги "със здраве" да си ходят,
20.05.2018 05:42 -
Какво не ти достига?'-
Заплака от възторг. И коленичи.
Получи я. А после онемя.
16.05.2018 19:41 -
Парад на военните сили
Минават танкове, ракети –
под тях земята се тресе.
Високо мощни самолети
под тях земята се тресе.
Високо мощни самолети
11.05.2018 04:35 -
Като тревичка ' -
Отиват си и чувства, и мечти,
а дните нищичко не обещават.
Дори в съня тревога ме гнети
а дните нищичко не обещават.
Дори в съня тревога ме гнети
08.05.2018 09:57 -
Стигма'* -
(На едно бездомно котенце)
Кастрирано, с белязано ухо
и пуснато – живота си да влачи.
Кастрирано, с белязано ухо
и пуснато – живота си да влачи.
09.01.2018 23:12 -
Подари...- *
Когато се усмихваш, си добър –
(това е най-човешката проява).
Дори да имаш някакъв кахър,
(това е най-човешката проява).
Дори да имаш някакъв кахър,
07.01.2018 21:07 -
Съдбовно
Понякога се будя с образ нов
и ново име иска същността ми.
Сълза съм. Или – капчица любов.
и ново име иска същността ми.
Сълза съм. Или – капчица любов.
04.01.2018 23:26 -
Спасение си ми...
Тъгата ме държеше в плен
и всички чувства потъмняха.
Умирах в своя свят студен
и всички чувства потъмняха.
Умирах в своя свят студен
02.01.2018 05:10 -
Нещо за човека- *
Животът има хиляди посоки.
Една от тях за мен е начертал.
Тя може да ме отведе високо,
Една от тях за мен е начертал.
Тя може да ме отведе високо,
31.12.2017 05:40 -
В новогодишната нощ
Стрелките се сливат.
Две малkи стрелки,
а времето
Две малkи стрелки,
а времето
28.12.2017 06:14 -
На изпроводяк*
Отиваш си. И малко уморена,
усмихваш ми се пак с добри очи.
Една година необикновена,
усмихваш ми се пак с добри очи.
Една година необикновена,
