Отиде си - тъй както лист отбрулен
от вятъра издухан се  изгубва.
Болях те дълго. Беше много трудно,
но вече знам, че е било за хубаво.

Защото с теб сме двата земни полюса;
защото аз съм пропаст, ти си връх;
аз земна съм, а ти - звезда във Космоса...
(Не те виня - създаден си такъв.)

Отиде си. Било е отредено.
Отроних две сълзи и замълчах.
Назад е спомен, а напред е време,
в което чакам да родя мечта.
.