Ще дойда с пролетта. Почакай ме.
Но не мечтай - не знам какво ще бъде.
При мене е така: като в атака
прииждат чувствата, но аз ги пъдя.

И страх ме е да се отдам докрай.
И всяка нова обич подозирам...
(Нали се палех от една искра,
а после в самота агонизирах?)

Сега вървя по ледена пътека
и всяка дума слагам на кантар...
Когато стигна, може да е вечер
и в мене да заспива любовта.

Ще дойдеш с изгрева,
с косите водопадни,
с тихи стъпки по росната трева.
Ще ме целунеш като самодива
и ще разпалим огъня на любовта.

Ще бъде като приказка красива
и ще танцуват нашите души, тела.
А после като пепеляшка дивна
внезапно ще си тръгнеш вечерта.
***
Хубав стих за любовта!
Загадъчна, променлива, красива,
Жена - родена за любов!
Поздрави, Ели!:)))))))))

Май имаш доста свободно време.
Аз се скрих тук от суетата и шумотевиците по сайтовете.
И, колкото ме прочетат, толкова.
Не гоня слава и популярност...

Благодаря и спокойна нощ! :)

Здрасти, Ели:)
Щом тук е място за криене, реших и аз да дойда при теб,
и да скрия някой и друг стих като отговори.
Чета те всяка вечер преди сън... нелогната...
И пак се подредиха при мен някакви думички за невъзможната любов...
Ще наминавам да ти ги оставям...
Две Елици са винаги по-добре от една ;)
Прегръдка топла от мен, адашке!*

Ели
_____________________________________
По ръбовете остри на душите си...

да се разходим тихичко на сън
по ръбовете остри на душите си
сега е зима всичко спи навън
а ние се сънуваме в мечтите си

не ме буди аз искам хей така
за малко да се сгуша в самотата ти
че само там – във твойта топлина
усещам се дослучена в съдбата си

когато стане утро ще вървя
че пак зовът ги пътища очите ми
и някак си без теб ще издържа
оставяйки надежда във следите си

22.01.2015
@Eli