Кажи ми, Ден, какво ми още носиш -
да знам поне и сили да сбера,
че уморена вече от въпроси,
приличам на изсечена гора.

Избягаха мечтите - като птички.
Зад облаци залезе радостта.
Една любов, затворена в кавички,
поспря на прага ми и отлетя...

Изгрей сега в душата ми - пустиня
и някакъв мираж ми измисли..
Аз с теб ще тръгна. И дотам ще стигна,
за да дочакам по-добрите дни.