А казват: "Любовта прощава всичко
и само дава, нищичко не иска."
Възможно е така да се обича,
щом даже мъдреците са го писали.

Но аз не мога. Даже и не пробвам.
Ако се случи друга да погледнеш,
кръвта ми се превръща на отрова.
Не чакай повече да те погледна.

И нишката, която  ни обвързва,
за мигове до косъм изтънява.
 Изтича времето ни  като бързей
и трупа болка, дето ме спасява.

и трупа болка, дето ме стопява."

Пазителка...

стрелките се въртят неумолимо
не ни остана време за тъга
към теб пристъпвам някак колебливо
протягам ти трепереща ръка

а после се посипва дъжд
и ставаме щастливо мокри
в очите ти потъвам отведнъж
прорязват ме зениците ти топли

душите ни се сливат във една
и тихо полетяват във ефира
създават във небесното звезда
пазителка мечтателно красива

24.01.2015
@Eli

Прегръдка, Ели!*
Пак ще дойда...
:)

Не се учудвам, че си ме забелязала - малко си приличаме по стил, но ти си по-добра.
Подареният ми стих ме отведе в профила ти и ще отделя време да прочета много твои творби.
Благодаря ти!