По-тихо от дълбоката вода,
на пластове в душата ми полягаш.
Превземаш чувствата ми, мисълта...
Не мога и не искам да избягам.

Без гръмки думи, като морски бриз,
сърцето ми омая. До полуда.
Крила ми даде. Каза ми "Лети!".
И аз за миг се преродих във друга:

различна - по-красива, по-добра,
от тази тиха обич озарена.
Сред толкоз други точно мен избра.
Навярно съм от Бог благословена.