Научих се да пия и от болката -
превръщам я в целебен еликсир.
Препуснала на пълни обороти,
една Земя в кръвта ми се върти.

Тя изгреви и залези рисува
по моето измислено Небе.
Дори когато с тебе се сбогувам,
невидимо оставаш ти у мен.

Красив стих, наситен със силни чувства,
с много обич и копнеж, болка и тъга!
Като късче Небе, жажда за нежност и красота...!
Поздрави, Ели!:)))))))))

Но тези нереални цифри ще ме прогонят оттук...
Поздрави и от мен! :)