Залезът е като цъфнал мак
и за мен е някаква поличба -
моето Небе ми дава знак:
някой тази нощ ще ме обича.

Някой - с най-познатите очи,
с името, ръцете, всичко твое.
Слиза вечерта. И си мълчи.
Само тишината ми говори...

Може да не беше мак, а кръв.
Може да не беше Ти, а Някой,
който бърза да пристигне пръв
и лети към мене, яхнал Вятъра.

Създала си прелест - от заглавието до финала.
И добър ден
nalia

Радвам се на красивия ти прочит.
Топлинка ти изпращам :)