Ти идваш, както идват ветровете -
очакван, но със повей непознат.
И спомени, и минало помете.
Обикна ме, но сякаш на инат.

Боли те, знам, от всичките любови,
които съм зачевала без теб.
Сега ме искаш преродена, нова -
с дъха си само да ме изгребеш.

Но аз не мога. Аз съм диво цвете,
поникнало сред полските треви.
И знам, че ще увяхна във ръцете ти.
Не ме откъсвай, живо е пази...

Хубав ден, Ели !

Успешна нова седмица, Таня! :)