"От самотата си плета дантела", Д. Василева

Но аз не мога... Тази самота
сковава пръстите ми. И сърцето.
Заключила ми пътната врата.
Отнела ми Земята и Небето.

И нямам ключ. Ни процепи намирам -
да видя силует да чуя звук.
И всеки миг безмълвна си умирам,
и няма кой да ме намери тук -

зад нямата врата, зад глух позорец,
зад толкова недоизгрели дни...

Единствен Ти ще можеш да отвориш.
Но на дали ще чуеш моя вик.

Елица

,,Но аз не мога... Тази самота
сковава пръстите ми. И сърцето.
Заключила ми пътната врата.
Отнела ми Земята и Небето."
Тъжно, но същевременно завладяващо и нежно ! Поздрави !!!

Радвам се, че се запознахме. :)

Поздрав ти изпращам.