Постинг
27.05.2015 22:07 -
Гледна точка
Автор: stih
Категория: Поезия
Прочетен: 2579 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 06.01.2019 19:23
Прочетен: 2579 Коментари: 3 Гласове:
11
Последна промяна: 06.01.2019 19:23
Когато слизат облаци в душата ми,
не чакам непременно да вали.
Защото знам, че слънцето зад тях е
и много скоро ще се появи.
Когато потъмнее хоризонтът
и всички пътища се заличат,
искрица вземам от добрите спомени
и през мъглите си проправям път...
А ти защо все в тъмното се вглеждаш,
уплашен от светкавици и гръм?
Така убиваш всякаква надежда,
живееш като във кошмарен сън.
Светът за всички е един и същи.
Удобна гледна точка избери.
Небето може да ти се намръщи,
но ти във отговор се усмихни.
не чакам непременно да вали.
Защото знам, че слънцето зад тях е
и много скоро ще се появи.
Когато потъмнее хоризонтът
и всички пътища се заличат,
искрица вземам от добрите спомени
и през мъглите си проправям път...
А ти защо все в тъмното се вглеждаш,
уплашен от светкавици и гръм?
Така убиваш всякаква надежда,
живееш като във кошмарен сън.
Светът за всички е един и същи.
Удобна гледна точка избери.
Небето може да ти се намръщи,
но ти във отговор се усмихни.