Там, където е Странджа  навлязла в морето -
полуостров красив е създала,
Там е Царево кацнал -- градът достолепен -
за България гордост и слава.

Оцелявал във робство, вървял с вековете,
свойто царствено име запазил.
Всичко знаят и  помнят до днес ветровете -
в бурни нощи легенди разказват...

Бежанци е посрещал в размирни години
и на всички е давал подслон.
Свети храмове с обич и труд са градили.
Днес живеят във мир и любов.

А природата в дар му е дала горите -
буйни, девствени, с много дивеч...

Процъфтява градът и привлича туристи.
Малка перла край Черно море

незабрава в хубави поетични творби.
Поздрав !

Този стих го бях изпратила за конкурса "Царево", но
не бе оценен, та реших поне да го публикувам. :)
Благодаря за вниманието, Таня!