Да ме погалиш с пръсти зажаднели
и лудост да разплискаш в есента,
когато падат листи пожълтели
и тайните попиват във пръстта.

Да бъда жаждата за лудо вино,
с която си ме търсил векове;
спасителната капчица в пустиня
и облак, който носи дъждове.

Да ме погалиш и  да ме превърнеш
в желание и отзвук, в дива страст...
Аз всичко взето мога да ти върна,
но ти ме потърси в съдбовен час.

Не винаги съм пулс, живот и воля.
Не винаги съм "на една ръка".
От теб зависи да ти бъда Пролет
или пък мътна, пагубна река.