Постинг
06.09.2015 04:20 -
С мечти се храни любовта
Автор: stih
Категория: Поезия
Прочетен: 884 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 06.09.2015 04:21
Прочетен: 884 Коментари: 2 Гласове:
9
Последна промяна: 06.09.2015 04:21
Мечтите ми от нещо се уплашиха
и литнаха наесен - като ято.
Душата ми - с осиротяла пазва,
тъгува по отминалото лято.
От пламъка на спомена се топли,
изрича думи - с устни побледнели.
И в тези дълги безлюбовни нощи,
сънува необрани слънчогледи...
Ти можеш ли мечта да нарисуваш,
или като звезда да я откъснеш?
На мен я наречи, ако се случи -
със нея любовта ми да възкръсне.
и литнаха наесен - като ято.
Душата ми - с осиротяла пазва,
тъгува по отминалото лято.
От пламъка на спомена се топли,
изрича думи - с устни побледнели.
И в тези дълги безлюбовни нощи,
сънува необрани слънчогледи...
Ти можеш ли мечта да нарисуваш,
или като звезда да я откъснеш?
На мен я наречи, ако се случи -
със нея любовта ми да възкръсне.
Учителското тяло на Първа софийска девич...
Из "Гласовете ви чувам" на Дим...
Късна есен(от къде идват мечтите)
Из "Гласовете ви чувам" на Дим...
Късна есен(от къде идват мечтите)