Днес гората тъжна се събуди –
в шепота на падащи листа.
Странен вятър с хладен дъх ги брули -
тихо да си легнат във пръстта.

Сън ли беше пролетно цъфтене –
радост и копнеж на всеки клон?
Споменът в земята ще зачене,
но ще бъде вече друг сезон...

"Твойте листи... пак ще да  покарат" –
казва с мъдра болка песента.
"Нищо на света не се повтаря" –
туй пък ми нашепва Есента.

много красив стих, много...

Wtastliva esen za teb, Magi! :)