Надеждата, до вчера още жива,
издъхва под безмилостна коса.
Едно след друго тихо си отиват
измислените твои чудеса.

Поемаш път за някъде. По залез.
Приют единствен дава ти нощта.
Тревожни мисли мозъка ти палят,
полазва по кръвта ти тъмен страх...

Това е призракът на самотата -
обсебва цялото ти същество.
От теб зависи пътят по-нататък,
но трябва ти лъжичка мъжество.

Смени посоката, смени целта.
И дишай светлина. И свобода.

размисли ме... за пропилените надежди, за самотата,
която понякога ни е нужна за да преосмислим
пътя си... но при всички случаи е тъжна...
поздравления, красива есенна вечер..

Трогната съм от милата ти подкрепа.
Зарадва ме.
Благодаря!
Споделена вечер и чудесен неделен ден! :)

Много добро послание...

и хареса, Марин.
Поздрави! :)