Отдавна се научих да разцъфвам
дори под слънце и под снегове.
(Навярно някога един от влъхвите
ме е дарил със топли ветрове.)

И няма студ, от който да замръзва
кръвта ми, нито жарката ми плът.
Обичам те! – И ти си моят въздух.
Обичаш ме! – И аз съм твоят път.

Отдавна се научих да не плача,
дори когато силно ме боли.
(Една обида нищичко не значи,
ако окастриш нейните бодли.)

Отдавна се научих... Но разбирам,
че всичко с ценно време заплатих.
А то не е река. И не извира.
Дарява те със мъдрост. И лети.