Запалихме пожари по земята.
Изсякохме вековните гори...
И трябва ни един случаен вятър -
искри да пръсне, да ни изгори.

Измислих си крила и литвам, Боже -
да стигна искам твоя светъл храм,
с въпросите си да те разтревожа
и отговори да получа там:
 
Защо си ни създал от проста глина,
та мъдростта вирее трудно в нас?
Човекът много църкви е издигнал,
но Вярата докрай не опозна.

Да беше те допуснал във душата си,
не би оставил кървави следи.
Смили се, Боже, слез пак на Земята -
по твоя верен път ни поведи.

Навярно и Бог не може да ни помогне...

...Аз пък на Господ разчитам. :)

Развълнува ме приятелко, напоследък почти не влизам в блога, но сега ти казвам чудесна Молитва, вярвай в БОГ, вярата е най-важно.С най искрени чувства Жозета

със закъснение ти благодаря, прости! :)
Сърдечен поздрав!