Не става стих с амбиция и мислене.
Той трябва сам да дойде - като вятър.
Душата ти до дъно да разлисти,
високо да те вдигне - над земята.
Над всички хоризонти и пространства
да виждаш със очите на орел
и окрилен през времето да странстваш
към бъдното посоката поел...

Стихът се ражда, не се съчинява.
Той плува в най-дълбоките води.
Пробива облаците и изгрява...
Ти просто спри за миг и прочети.

Великият акт на сътворението в слово, пресъздаден по неповторим начин - ясно и просто - като дишането! Възхищавам се на стила ти, Ели! Поздрави!

Ценя твоя професионален поглед и благодаря!

Спрях за миг... прочетох... разбрах...
Поздрав, страхотно е !

Дойде, каза си думата и ме зарадва. :)
Благодаря!