Този дъжд закъсня. А земята отдавна го чака –
със напукани пръсти крепи и цветя, и треви.
Но смили се ноември  –  с два облака тихо заплака.
Цяла нощ по стъклата ми бисерни сълзи реди.
Топла влага преля във сърцето ми – чакащо, жадно.
Полъх нежен от шепотни думи – във миг споделен...

Но си тръгна нощта. Тихомълком дъждеца открадна.
През измитите мокри стъкла влиза  сухият ден.

Понякога закъснението не е от полза...

есенни усещания и очаквания.
Поздравления !

Кратки и мъдри отзиви!
Усмивки ви изпращам:))))

Топъл дъжд заваля и в очите ти слънце изгрява.
Нежно цвете трепти и за обич жадува.
Ти се повдигаш на пръсти и дъга засиява.
Нежен шепот, топли думи реди, с устни рисувам те.
***
Топъл и образен стих,
изпълнен с много обич и копнеж
и навяващ малко тъга!
Поздрави, Ели!:)))))))))