Няма малка любов - има само голяма -
(или просто за мен е така).
Не измервам със време, а със онзи жив пламък,
който пепел ни прави докрай.

Днес ти спираш до мен - аз не питам за колко.
И отварям в сърцето врата -
да нахлуе и радост, да нахлуе и болка...
(Многолика е, знам, любовта.)

Нека бъде завихряне. Риск. И безумие.
Тържество на сюблимния миг.
Да останем без дъх, да останем без думи...
После може тъга да вали.

Да бъде!... :)

Внезапно идва Любовта,
обсебва ни, завихря като хала.
Не правим сметки, а красота
обзема нашите души изцяло.

И нека бъде, даже да боли,
че без любов живота е пустиня.
И нека бъде, слънце да струи,
да разцъфтиш, като цвете в градина.
***
Като песен, изпята без дъх!
Отново чудесен и докосващ стих за Любовта!
Многолика, пулсира в нашите сърца,
дарява ни с радост, сила, красота!
Имам коментар и на твоя стих "Дъждец"!
Поздрави и усмивки, Ели! :)))))))))

Ще видя и другия ти коментар, Сашо.

Мисля, че е време отново да публикуваш чудесните си стихове.
Поздрави за теб и папагалчетата!

Да бъдете обаче в стадото на бозайника Джелезов е срам за Вас. Поезията Ви носи рождените петна на социализЪма и звучи много социалистически. Трябва малко да се пообразовате в музиката, защото поезията звучи и тези, които сравняват поезията с музика няма да останат доволни от стиховете Ви. Докато във Вашето обкръжение са нетови постингджии като Джелезов, Кретенка, Поницка, Йотовава и още доста недоклатени, а някои въобще не поклатвани, няма да се придвижите напред в изкуството. За заразените с вируса на Маркс лечение няма открито. Необходима Ви е промяна, която гурото Ви Другарят джелезоВ няма да позволи.
Един поздрав с музика, която никога няма да разберете. Изпълнението е гениално. Само че е става за по-съвършени мозъци. Нито Вие , нито Кретенка, Пончика или пък Йотовава ще се справите с тази симфония. Може би само по-съвършенниите от Вас Цав и Буболина ще разберат музиката.
https://www.youtube/watch?v=CP-OJTOJHZU