На уличката, дето бе я срещнал,
той чакаше да мине и сега.
Обичаше я тайно и горещо,
но повече не можеше така.

Реши да я причака, да признае...
Не знаеше, че беше закъснял.
( Една любов не винаги  е празник -
понякога  ни носи и печал...)

А мракът се сгъсти и захладня.
Прозорците един след друг угасваха.
Във локва падна бледата Луна
и непонятна тръпка го полази.

Тогава, в отразена светлина,
видя как Тя със някой се целува.
Заля го най-студената вълна",
която на земята съществува.

Неприятна житейска ситуация...

Твоите прекрасни стихове винаги трогват.

Трогната съм от сърдечните ви отзиви и благодаря за гостуването.

незнам защо този твой стих ми напомни
за една песен и видеоклип на Юлия Савичева!
Ето ги : https://youtu/Wl3Mb-R9qn0
Поздрави за хубавите стихове.
Чета си ги от разстояние..
Напоследък и аз съм се разписала, но си ги слагам
в моето Вятърничко!:)

Ели

Вие нито ме познавате, нито сте компетентна по темата, за която писах за да ми нанасяте обиди от блога на бозайника Джелезов. Премахнете коментара си от там, моля Ви, ако не сте пълна простачка. Той се възползва от промития Ви отхкоменистите мозък за да Ви манипулира. Нищо няма да иизлезе от Вас като творец и като човек, щом сте възприела такава линия, на пълна простачка.
Вам с Джелезовым - воленсидеровскими приветами!