Приличам на безжизнено море.
Не идва вятър - да ме разтревожи.
Немеят опустели брегове,
смутени от една любов отложена.

Не идваш вече. Облаците слизат
и потъмнява морската вода.
Неловко някак ме прегръща бризът
и носи само свежа хладина.

Не виждам нито гларуси, ни чайки.
По пясъка и стъпки не личат...
Спокойно ми е - чак до отчаяние.
И като риби мислите мълчат.