Не ни се случи сляпа - изведнъж.
Не бе като искра - пожар да пали.
Тя спря при нас със дъх на зряла ръж -
любов позакъсняла. Безпощадна.

И не потърси пътища, пътеки,
а хукна през трънаците. Без свян.
последвахме я със сърца обречени -
местенце да намерим в този свят.

А страстите не чакат и не питат -
нахлуват непоканени в нощта.
Душите ни се сливат и политат,
стаили въгленче от младостта...

Човешка обич. Най-обикновена.
Но сбъднала се - като божи дар.
Навярно ще ни бъде за последно -
една небесна капчица нектар.

---

 

Човешка обич, жадувана, изгряла,
в две топли, хубави очи.
И в две сърца, в душите долетяла,
за да се слеят, за сбъднати мечти.
***
От капчица прераснала в река голяма,
като вълшебно биле с еликсир да ни дарява.
***
Хубав, докосващ и мелодичен стих!
Красива и майсторска рисунка,
с думи, чудни аромати и чувства,
за Любовта!
Поздрави, Ели!:)))))))))

Поздрави!...

Хубаво стихче, Сашо! Трогваш...Поздрави за двамата!