(По разказа "Котка черна пътя й пресече", Стефан – ambrouze)

Тя беше фанатично суеверна
и често й се случваше така:
щом черна котка в пътя й се мерне,
настигаше я някаква беда.

Любимият без повод я остави.
При втори случай жилна я пчела –
отровата попадна във кръвта й,
от явна смърт едва се отърва.

Наскоро черен котарак пресече
пак уличката, дето мина тя.
Див ужас я скова. Едвам довлече
нозете си до къщната врата.

Изгуби сън и разум от внушение,
че нещо страшно дебне я навред.
Споходи я и мрачното прозрение,
че може някой близък да умре.

Баща й беше със сърдечен удар -
тя всеки ден го мислеше със страх.
Сега от нерви стигна до полуда
и план невероятен начерта...

Реши да отклони от него злото  –
сама във жертва да се принесе.
И скочи от етажа – най-високия –
внушението своето си взе...

Ето линк към разказа - с благодарност към Стефан:

http://otkrovenia.com/bg/proza/kotka-cherna-pytya-j-preseche-1

Много сполучлива интерпретация - и доста зловеща. Мъчно ми стана за черните котки! Поздрави, Ели!

В разказа е още по-драматично, но спестих една важна подробност, която прави жертвата на момичето абсолютно безсмислена...

Дано се чете и оригиналът.