За първи път дъждът ме натъжава.
И сякаш от враждебни небеса
забравени въпроси ми задава,
а отговорът е една сълза.

Вали спокойно, тихо, непривично
и даже няма изгледи да спре.
Безбройни капчици по мен се стичат,
събират се в невидимо море.

Дали във него ще се дави болката,
или ще стигне нови брегове,
сега не знам. Единствено се моля
по-скоро този тъжен дъжд да спре.





>

Този дъжд вали, вали
и душата натъжава.
И от болка стичат се сълзи,
слънцето защо не се задава.
***
Хубав и образен стих,
с обич, болка и тъга!
Не тъгувай,
вятъра ще те целуне,
ще погали твоите коси,
пак ще грейне слънце,
ще изпие твоите сълзи!
Поздрави и усмивки, Ели!:)))))))))

Поздрави, Ели !

Аз обичам дъжда, но понякога странични явления се отразяват на възприемането му.
Ведро и усмихнато да ви е! :)

Хубаво стихо... Ако вали продължително, това носи тъжно настроение...
Ведро да ти е!... :)

Дъждът спря и вече съм усмихната. :)))
Поздрави и слънчево настроение!