И трябва в мене нещо да се скъса.

И трябва силно да ме заболи -

тогава, нито рано, нито късно,

съвсем навреме стих ще се роди.

 

Стихът какво е? - думи от сърцето,

споени в песен или пък във стон.

Понякога поемат към небето,

а друг път се затлачват в някой дол.

 

Но все едно. За мен са свидни рожби,

заченати във съкровен момент.

Дали ме радват или ме тревожат,

те мои спътници са всеки ден.

 

   

Стиховете са твоята детска душа. Със сигурност някой ги праща, но ги долавят само много сензитивните. Поезията е песен ангелска предадена на човешки език. Насила поезия не се пише, това го правят само много тщеславни хора с претенции за "поети", но веднага си личи че не е "ОТТАМ".

Много мъдри думи! Стопли ме, благодаря!
Щастлива и споделена да е тази пролет за теб! :)

Имаш много хубави спътници... :)
ПП: Успяла си да уголемиш шрифта. Може да му дадеш и цвят...

Благодаря за препоръката, Марин!
Но шрифтът може да се увеличи и при четенето, знаеш. :)