През мен минава пролетна река –
залива бреговете и потича.
Отмива всяка горест и тъга
и път ми дава – само да обичам.

И вече виждам всички върхове,
с чела подпрели облаците тежки.
Те раждат най-добрите ветрове,
които към високото повеждат.

Душата ми на птица се превръща
и търси по-дълбока синева.
Със влюбен поглед този свят прегръщам
и ставам по-голяма от това.

Ех, че си обичлива!... :)

Благодаря, че пак си тук с добра дума, Марин! :)