•  

Мълчи ми се, когато те разбирам.
Тогава във душата ми е празник,
защото във очите ти извира
това, което думите не казват.

Мълчи ми се, когато  си загадка.
Тогава тръгвам с мисъл да те стигна.
Да те усещам, също е наслада –
тогава всяка грешка е простима.

Мълчи ми се, когато ми говориш.
Тогава думите във мен попиват
и мога мълчаливо с теб да споря.
Мълчанието много ми отива.

Хубаво стихо... Мълчанието е трудно постижимо, особено за повечето жени... :)

Много ми хареса, особено третото четиристишие:

Мълчи ми се, когато ми говориш.
Тогава думите във мен попиват
и мога мълчаливо с теб да споря.
Мълчанието много ми отива.

Поздрави, Ели!

Нали затова съм казала, че ми е даденост, Марине?! :)

Вени, зарадва ме. Ценя мнението ти на специалист...
Благодаря ви!
Светли празнични дни!