Небето уморено ще заспи,
потиснало тревоги и желания.
Ще бъдем само двама – аз и ти,
със нашата любов неизживяна.

Душите странни думи ще шептят.
Телата ни в едно ще се заплитат.
И няма да е нужен мост, ни път
за този първи полет към звездите.

Дали ще се повтори тази нощ,
или единствена ще си остане,
сега не мисля. И е все едно –
при всички случаи ще бъде рана,

защото е откраднато гнездо –
от чужда стряха. Крие чужди тайни.
Не може да ни бъде топъл дом,
а само пристан – тих и краткотраен.

Красиви стихове пишеш. Сърцето рядко има морал, ама как да го изхвърлим

Радвам с на присъствието ти.
Поздрав ти изпращам. :)
Елица

Хубаво любовно стихо...

Ползотворни празнични дни, Марин! :)