Допущаш ме до косъм разстояние.
Отблъскваш ме – на дълъг километър.
Потрябва ли, превръщам се в пристанище
или  – във най-далечната планета.

Сега си там. А аз съм пеперуда –
кръжа около пламъче на свещ.
Изгарям бавно. Жива съм по чудо.
Но ти едва ли ще го разбереш.

Заливаш ме със думи като лава.
Изчезват и съмнения, и страх...
За кой ли път при теб така оставам ? –
Като чистилище. И като ад.

Колко е противоречива любовта!... :)

Поздрав и от мен! :)