Постинг
02.06.2016 13:00 -
Пътища
Къде отиват чувствата след време„
дали не остаряват преди нас?
Когато те намерих беше есен,
в която аз пораснах – до жена.
И дните ни потекоха различни –
с ухание на зрялост и цъфтеж.
Не питахме какво е да обичаш,
защото любовта си беше в нас.
Редяха се сезоните познати
и всеки някак ставаше любим.
Изпълнихме си календара с дати –
на празници, които ще родим.
Заченахме ги, но не ги родихме.
Защото любовта ни измени.
И пролетните дъждове попиха
не в плодна пръст, а по развалини...
Къде отиват чувствата, не зная,
но знам, че има пътища за тях:
едни са верни – водят към безкрая,
а други – към несбъднати мечти.
дали не остаряват преди нас?
Когато те намерих беше есен,
в която аз пораснах – до жена.
И дните ни потекоха различни –
с ухание на зрялост и цъфтеж.
Не питахме какво е да обичаш,
защото любовта си беше в нас.
Редяха се сезоните познати
и всеки някак ставаше любим.
Изпълнихме си календара с дати –
на празници, които ще родим.
Заченахме ги, но не ги родихме.
Защото любовта ни измени.
И пролетните дъждове попиха
не в плодна пръст, а по развалини...
Къде отиват чувствата, не зная,
но знам, че има пътища за тях:
едни са верни – водят към безкрая,
а други – към несбъднати мечти.