По-малко ме боли, като не виждам
ръката ти на младото й рамо.
И не, че те ревнувах и завиждах –
горчеше ми от явната измама.

Затуй очи извърнах, разпилях се.
Като глухарче вятър ме отнесе.
Последната искрица обич гасне
и с въглен пише тази малка песен.

Хубаво стихо... Изневярата е част от любовта...

но да не си ти изневереният... :)