Отидоха си всичките любови.
След тях – ни стръкче спомен, ни следа.
Яви се ти. И скърши в мен оковите –
разбрах какво е обич-свобода.

Разбрах, че всички небеса са мои,
че няма неизгряващи слънца...
Единствено за теб сега се моля –
да не пророниш някога сълза –

от тъмна болка или от обида,
неволно причинени ти от мен.
Постой така  – аз искам да те видя
като Зорница в първия ни ден.

Поздрави! Ако бях аз, навярно бих постоял... :)

Бих се радвала... :)))

Когато срещнеш любовта
не я погубвай с ревност и окови.
И като волна птица дари й свобода,
а тя ще засияе и пак при тебе ще остава.

И както слънцето цветята гали с лъчи,
поливай я с обич и усмивки.
А тя ще носи радост и мечти,
като красива роза ще разцъфти.
***
Постой така, обичам да те гледам,
с изгрева, окъпана в лъчи, роса,
с косите разпилени, в очите – Небеса...
***
Хубав и образен стих, преливащ от нежност и Любов!
Поздрави и усмивки, Ели!:)))))))))

Красиво - за истинското чувство! Поздрави, Ели!

Вашето присъствие ме радва и вдъхновява...
Влюбено и споделено лято! :)