На капчици в душата ти се стичам –
като нечакан благодатен дъжд,
а ти неволно някак ме обичаш,
защото си самотен жаден мъж.

Приемаш ме почти като спасение –
(удавник, ненадейно стигнал бряг).
При всяка среща се роят съмнения
и аз не мога да те разбера:

дали ме искаш, или съм утеха
за празните ти безлюбовни дни?
Годините най-хубавото взеха,
но ти веднъж не каза "Остани".

Много ме натъжи това стихо! Много хора са така. Събират се от нужда да не са сами. Но щом връзката е продължителна, значи е нещо повече от нужда и е донесла удовлетворение. Проблемът е, че не се отчита и не се облича в думи. А жените толкова искат да чуят нежна дума - Обичам те, Остани. А като се замисли човек, това може да са лицемерни думи...

Когато постъпките говорят думите наистина са излишни.
Знаем го, но пак ги очакваме.
Всичко е толкова индивидуално и зависи от конкретните обстоятелства...

Радвам се, че се отби и благодаря!

Да, има и такива ситуации...

:)))
Имаш усет за драматичното, онова, което задържа трайно интереса на читателя - това и още много неща ме карат да се връщам отново и отново при тебе и да чета стиховете ти с удоволствие!
А и изживяванията на твоята лирическа героиня са толкова богати и различни - винаги ме изненадваш, особено в поантата! Благодаря ти, Ели! Поздрави!

Много ме успокои. Благодаря ти! :)

Твоите коментари също ме връщат да прочета отново творбите си и да осъзная това, което ти, като специалист, виждаш и отбелязваш.Радваш ме и ме стимулираш.
Благодаря ти!