Не съм пустиня. Нито ти си дъжд.
Напразно съм те чакала с години.
Съвсем случайно спря до мен веднъж
и не съвсем случайно ме отмина.

Че аз не бях от твоето тесто.
(Различното не винаги привлича.)
Ти – цъфнал клон, а аз  – едно листо.
Дори не ме усети, щом политнах,

откъснато от вятъра в нощта.
А той ме завъртя и затанцува –
под веселия смях на пролетта.
За този миг единствено си струва

през всичките сезони да преминеш
и да приемеш всякаква цена...

Не беше дъжд. И аз не бях пустиня,
но в сухо не поникват семена.