Аз мислех, че обичам. Но разбрах –
през есени и зими съм вървяла
и само в сън за пролет съм мечтала.
Така невинно младост пропилях.

Сега е късно огън да запаля –
(стърнището дими, но не пламти).
И сигурно не съществуваш ти.
Мираж си бил. Мечта си в моя залез.