Постинг
23.10.2016 09:10 -
Безсъници*
Автор: stih
Категория: Поезия
Прочетен: 762 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 18.01.2017 07:15
Прочетен: 762 Коментари: 0 Гласове:
7
Последна промяна: 18.01.2017 07:15
От недомлъвки, думи премълчани,
от толкова неслучени неща,
в душата ми остават тъмни рани,
които оживяват през нощта.
Единствено ме чува тишината.
И моята незрима самота
споделя тайни мисли със луната
или със най-далечната звезда.
А ти не идваш. Никъде те няма.
Денят си тръгва все един и същ.
Реалност ли е, или е измама,
че с тебе съм била? – Като насън.
от толкова неслучени неща,
в душата ми остават тъмни рани,
които оживяват през нощта.
Единствено ме чува тишината.
И моята незрима самота
споделя тайни мисли със луната
или със най-далечната звезда.
А ти не идваш. Никъде те няма.
Денят си тръгва все един и същ.
Реалност ли е, или е измама,
че с тебе съм била? – Като насън.
Няма коментари